Чукуруво е известно българско село, но от 1934-та година то променя името си на Габра. Така е познато и до днес, а се намира в западната част на България в област София. Административно е към община Елин Пелин на името на един от най-добрите ни писатели. Малка котловина във формата на триъгълник е мястото, на което населеното място е разположено. Планинският район отстои на само двадесет и девет километра от центъра на столицата. През ноември 1576-та година за пръв път се появяват данни за селото от данъчни регистри на тогавашните търговци на добитък в империята. Днес този документ дори се пази на съхранение в народната библиотека на София. В документа се съдържа информация относно броя овце, които са продадени на територията на империята. Малка група роби отсяда тук в годините на 16-ти век – така гласи едно предание. В областта Поморавието живеят повечето от тях, а между тях има жители от Черна гора и Сърбия.
Любопитен факт от този момент за цялото село Габра е едно обстоятелство. При покупката на тези роби се дава разпореждане при прекарването им да се избягват населени места. Причината не е в страх от нападения и грабежи, а че трябва да се плати висок данък на местния управител за преминаване през неговите територии. Именно поради тази причина е избран маршрут през Лозенската планина, а София е заобиколена и се поема на път към днешния град Септември. По това време името на града е Саранбей. Има две версии за съдбата на робите. Според едната те успяват да избягат от палачите си и ги убиват, но другата е свързана със залавянето им от изпратената след тях турска потерия. Първите домове на жителите били изградени от дърво, а в средата на помещението се намира огнището. До голяма степен наподобява бакчия, но има разлика. Дупка или котловина – така може да се преведе старото име на селото от турски. В миналото хората се издържат чрез отглеждането на домашни животни, но на по-късен етап започва производството на дървени въглища. В местността Дъхчанец жителите правят ново село и на Свети Спас официално отбелязват селския празник.
Освен на селото, Габра е име на местната река. За нея също има интересни сведения от 1856-та година, когато приключва Кримската война. Местен вестник съобщава, че речните води прииждат и се разкриват афльориментите на въглищните пластове. Вероятно голяма част от местните хора и преди са знаели за това, но си мълчат с цел да не привличат вниманието на турските власти. Пак разказ с историческа насоченост гласи за избликването на горещ минерален извор. Това става след едно земетресение, но местните го затрупват с овчи кожи и вълна. Жижниците са специално изработвани от хората, за да се създадат условия за добиването на дървени въглища. Разработването на допълнителни количества въглища се налага от нуждата на хората, живеещи в област Самоков. Подробности за въглищния басейн и интереса от страна на османската власт излизат в брой 311 на Цариградски вестник. Това се случва през 1867-ма година, като текстът може да се намери дословно цитиран и онлайн.
